Аз имам някои спомени от Чавдар 141, малко след като ги докараха през януари 1996г. Всеки ден се прибирах от училище с тези автобуси, дори понякога пропусках по няколко икаруса, докато не дойде Чавдарка. В началото бяха много експлозивни, шофьорите също много обичаха да натискат газта. Та това нещо, умерено пълно с хора (малко правостоящи) нямаше никакъв проблем да набере на третата предавка от 50 до 80км/ч нагоре по баира към Ропотамо. Ако имаше шанса да се засили от Орлов Мост, направо в третото платно минаваше (тогава движението беше доста по леко от сега). Лошото е, че за година-две се поскапаха и подобни изпълнения все по-рядко се случваха. Друго интересно, което си спомням от тези автобуси е действието на ABS-a им. В снега ясно се виждаше, а понякога и чуваше, как стяга и отпуска колелето, когато блокира.
MAN 262 доста по-бавно ускоряваха, но при тях четвърта предавка е с доста ниско предавателно число, струва ми се. Веднъж такъв автобус разви 100км/ч след Ропотамо в посока Плиска. Личното ми мнение (на потребител) е, че засега това е най-добрия откъм експлоатационни качества автобус в София.
Не знам защо никой тук не споделя впечатления от късия вариант - MAN 232? Те са с ръчна предавателна кутия и ги помня като се движеха по 64, колко устремно катереха витошките баири и тогава още имаше доста соц. коли им дишаха прахта (разни москвичи и ладички).
Колкото до О345G, в рамките на конкретната тема, мога да кажа, че не отстъпваха на чавдарите по динамични качества. Разбира се те дойдоха 2 години по-късно, когато вече чавдарките бяха "сдали багажа" и преценката е малко субективна. Докато бяха нови в О345G чувството беше като в по-нисък клас туристически автобус - бързо ускорение, ниски нива на шума от двигателя и добро окачване (при чавдарите в началото беше като в каруца). Първата линия по която ги пуснаха тогава беше 413, която дублираше 313 до Плиска и после минаваше покрай ЦИНТИ, Раковата болница и Техническия университет. Та след като се качи на Цариградско шосе такъв автобус изреждаше всички предавки от 1 до 4 без видимо затруднение и ускоряваше до 50-60км/ч преди да стигне върха на баира.
Дълго съобщение стана. В заключение, само ще добавя, че най-добрите от гледна точка на комфорт на пътниците автобуси, които съм виждал в Сф са Хюлиезите (Янчулевки им казваха още). Само че това важи за първите 1-2 години от експлоатацията им - меки седалки, облицовани с плюш, тъмни стъкла, меко окачване - съвсем като в туристически автобус си беше.
