Може „Жолио Кюри“ да не е приоритет, но би била най-лесна за ремонт, а говоренето как има по-важни от нея на мен ми звучи повече като оправдание, защото на общината би следвало да ѝ е работа да мисли за всички като показва на гражданите, че ги чува и е наясно с проблемите, възоснова на което ще се заложи капиталова програма за постепенното им решаване. За мен схващането нека първо приоритетите не е напълно правилно, защото оставя „неприоритетите“ да потънат в забрава, а и може да се тълкува превратно. В момента виждаме, че се случва точно това с второто платно на моста на „Бакърена фабрика“, от което при актуалната интензивност на трафика без изграден трети градски ринг няма нужда, но не се говори за него въобще, докато „Д-р. Петър Дертлиев“ и „Адам Мицкевич“ тънат в разруха и чакат, но винаги е най-лесно да се направи нещо, за което е било оставено място преди 30 години, дори частично изградено(колоните), където няма да има отчуждаване, преизграждане на канализация и т.н. То не е лошо, че се изгражда разбира се, но това е само едно парче от пъзел, който тдавна чака да бъде започнат да се подрежда и по-добре да се започне веднага в „Люлин“, защото възможностите се изяждат от застрояване ежегодно, докато общината не прави нищо. 2015 г. се ремонтираха едновременно „Руски паметник“, „Цариградско шосе“, моста при „Захарна фабрика“, „Александър Малинов“ и в същото време се строеше и метростанция „Витоша“. С такъв темп за едно лято биха могли да се ремонтират два обекта в източна София измежду „Г. М. Димитров“, „Свети Климент Охридски“, „Андрей Ляпчев“ и т.н.
