Писано е многократно във форума за механизмите на стрелките в София, но за да не изпращам да се рови из форума фаотично, стрелките се делят на два типа - ръчни и автоматични. Ръчните са ясни - само с щанга. Автоматичните винаги могат да се отварят ръчно, а по вид се делят на три - български, чешки (Пражка строярна с електрооборудване на Електролайн) и немски (Hanning&Kahl).
Българските са изключително прости като конструкция, лесни за поддръжка, но и много несигурни - имат механизъм за задържане в крайна позиция, който представлява механизъм от пружина, чиито един край се движи в полудъга с гърбица. На ръка отворена, обикновено се усеща, когато пружината е стигнала крайно положение и е "заключила" стрелката. При автоматичното отваряне обаче не стоят така нещата, и съответно при отваряне с прекалено ниска консумация, да речем неподаден достатъчно тягов ток или работещи спомагателни вериги без подаден тягов ток, електромагнита на стрелката помръдва механизма. Това може да се види с меко помръдване на езиците и връщането им обратно, може да застанат езиците в някакво междинно положение, но може и да не се забележи нищо видимо като поместване. Но и в трите случая въпросния заключващ механизъм е излязъл от устойчиво положение и става непредвидим и опасен.
При чешките и немските стрелки нещата стоят малко по-другояче. Задвижванията им са или пряко с електромотор или с хидравлика, доста по-подобни на ЖП стрелките, съответно имат и допълнителни заключващи механизми в крайно положение, електронно блокиране на обръщането при преминаване на трамвай и т.н. Разликите между чешки и немски - немската е останала една единствена, на пл. Журналист, и се управлява с дистанционно управление единствено, докато чешките позволяват смяна на посоката както с дистанционно управление, така и с тягов ток. В настоящия момент, уви, всички чешки се управляват само с тягов ток.
