За метрото на Измир нищо не научих, но ще разкажа със собствени впечатления, тъй като пътуването до там беше не чрез туристическа агенция и нямаше ескурзовод, та да научим повече неща за метрото и града, който се слави като турския Рио де жанейро. Интересното за мен беше как в този почти 5 милионен град с една линия на метрото нямаше задръствания като софийските. Вярно, че градът е опасан отвсякъде с широки магистрали и булеварди, въпреки многохилядните тесни и уродливи улички в които са попити много антика, дюкяни, бутици и прочее ориенталски гледки. Като цяло градът е силно впечатляващ в залива, който се намира. Пожелавам от все сърце на колегите да ме последват. Та вече за метрото...
Имах само 15 минути до тръгването на автобуса и добре, че станция
"Конак" беше наблизо. И така: Влизане в подлеза, на касата, на ескалатора, на перона, чакане влака 4 минути, пътуване към станция "Ючйол" /Прев. "Три пътя"/. Станцията беше с два перона и доста ме затрудни с намирането на правилния перон за обратната посока, защото за да се прехвърлиш се качваш с ескалатор горе и там те чакат четири посоки. И така всичко по обратен ред и ми отне 25 минути, които бяха гарнирани с тичане, снимки набързо при наличието на униформени, които, ако ме бяха спряли щях да се забавя неимоверно много за срещата. На пръв поглед метрото изглежда внушително, станциите не са кой знае колко красиви, пероните от равнището на релсовия път не бяха високи. А влака също не ми направи впечатление - много наподобява трамвай, но затова пък нямаше клатушкане, нивелирали са перфектно релсите и пътуването беше гладко.