Честит 24 май! По повод на днешният празник се връщам 28 години назад във времето, за да си припомня моята първа среща с буквите, и магията от прочитането и разбирането на думите. Но първо бе писането. Как да свикне детската ръка, която до вчера предимно е рисувала всевъзможни неща със сложните движения по време на писане?
В първи клас имаше учебни тетрадки по писане и краснопис. В първата пишехме бастунчета, ченгелчета, лулички и колелца.
Някои са писали тези неща още в детската градина, но за всеки случай и в училище се започваше с това. Имаше зададен наклон и разстояние, които трябваше да се спазват между отделните знаци. Тетрадката ми беше цялата в червено, понеже някакси не ми се удаваше да спазвам горните изисквания. Учителката ми в 1. клас Маргарита Ангелова не се уморяваше на поправя с червен химикал всяка моя криволица, изписвайки предупредително в края на всеки лист с нейния безупречен калиграфски почерк: Спазвай разстоянието! , Спазвай наклона! , Не бързай, старай се повече! Отначало не можех да прочета съветите и, и с това се занимаваше майка ми, която никак не беше доволна от видяното. Всичките ми писания бяха абсолютно отвесни и ръбати, без никакво разстояние помежду си.
Този вертикален почерк запазих до края на втори клас, след което в 3. клас започнах да наклонявам буквите надясно, изписвайки ги заоблено, което донякъде се вписваше в изискванията за краснопис. Много години трябваше да изминат, за да разбера, че краснописът, който толкова ме мъчеше в училище е бил руски скоропис.
Интересно е, че четенето при мен дойде някак преди да мога да пиша добре. Беше истинско вълшебство! Дума по дума, ред след ред, скок след скок и страниците шумоляха, създавайки усещането, че съм се придвижил на огромно разстояние.
В края на първи клас, след тържеството на буквите и завършването, получихме първият списък със задължителна литература, която да прочетем през лятото. За около месец бях прочел всичко, без никакви принуди или подканвания от страна на родителите ми или бабите.
Грамотността и знанията не са даденост, нека да ги ценим и да се стремим към тях! Да бъдем благодарни на учителите за техният благороден и самоотвержен труд!