Велинград-Сърница в момента е в доста прилично състояние. Наскоро е преасфалтиран почти изцяло. Има два-три завоя точно след Велинград, които не са оправени, но на другите места пътят е добър. Между Сърница и разклона на пътя Батак-Доспат пътната настилка е отвратителна, пътят е пропаднал и си е живо мъчение да минеш оттам, но поне не е много дълъг участъка (около 9 км). След това до Доспат пътят е доста добър, има някоя и друга дупка. Батак-Доспат наистина е много хубав и живописен път, но към днешна дата не съветвам да се използва. Дупките са станали страшно много. Имаше някакъв проекти, мисля че по Транзитни пътища, този път да се ремонтира, но обектите бяха замразени миналата година и се надявам тази година да го пооправят. Доспат-Девин (по-скоро разклона малко след кв. Настан в посока Смолян) е в прилично състояние, започнали са да се появяват дупки. Около Грохотно при тунелчето има свличане на камъни и пътната настилка е поразбита.
Кричим-Девин е с доста износено асфалтово покритие, но дупките засега не са много. При комплекс Чилингира има почти постоянно паднали големи парчета камъни на пътното платно. Между Кричим и язовирната стена на язовир Кричим (малко преди тунела) има голямо свличане на камъни и едното платно е затрупано, има ограничение от 20 км/ч. Като цяло паднали камъни има почти по целия участък на пътя и трябва да се внимава. Проблем създава и малкия габарит на пътя (понякога изпреварването на девинските камиони си е приключение). Допреди да построят стената на Цанков камък, пътят вървеше по поречието на река Въча и не се забелязваха изкачвания или слизания. От лятото на 2010 завириха язовира и отклониха пътя през Лясково. Само че Лясково се намира на почти 1100 м надморска височина, докато трасето на реката е на около 600 м надморска височина и се налага много голямо изкачване и след това спускане. На най-високата точка над Ласково има тунел, който е много добре осветен и проветрен. Преди и след тунела също е осветено и не се получава неприятното за очите преминаване от много светло към много тъмно (дори нощно време). За новия път се написа, че не е направен по най-добрия начин. Засега пътната настилка е перфектна и като габарит е добре за тази част на Родопите (старият път беше много по-тесен). Склонът откъм Девин винаги е в много по-добро състояние, защото е слънчев и се огрява почти през целия ден. Откъм Михалково е обратното – слънце там почти не прониква отникъде, много по студено е и може да е заледено дори в сравнително топъл есенен ден. На разклона за Девин има полицейска караулка и камери за видеонаблюдение (не засичат скорост).
По традиция в тази част на Родопите се кара по средата на пътя, така че винаги имайте едно на ум след следващия завой кой помак може да ви изскочи в половината ваше платно.
От Девин за Фотиново и Батак наистина има път, но той е асфалтов само донякъде. Доколкото съм чувал от девинчани, по него си ходят лятото до Цигов чарк, но предполагам, че голяма част от пътя е черен и зимно време е непроходим. А дори и лятно време пътуването трае доста време. Само километрите са чувствително по-малко, отколкото да се отиде от Девин до Доспат и след това до Батак. Девин-Кричин по новия път излиза точно 60 км (по стария беше около 57), което не е никаква разлика.
Отдалечеността на село Мугла го прави доста привлекателно за посещение (макар самото село да не е нищо особено, с изключение на дървеното минаре на джамията, огромната чешма с много чучури и смесения магазин, на който още стои плакат, възхваляващ бозата и нейните енергийни и питейни качества, районът около селото е прекрасен). Ако следвате пътните карти (независимо в какъв подробен мащаб), атласи или автомобилна навигация, за да стигнете до Мугла, би трябвало да минете по пътя от Тешел за Триград и преди разклона за Гьоврен да завиете наляво по пътя за Мугла. Само че от началото на 90-те този път не съществува, защото моста над Триградска река е отнесен и не може да се мине. Единственият път до Мугла е през Смолян. От града хващате пътя за сметището в западна посока. Пътната настилка е доста разбита, но сравнително широка. Минава се през един неосветен тунел с липсваща асфалтова настилка и малко след това се излиза на малко по-широко място. Направо има спусната на пътя бариера, а надясно пътя криволичи и с няколко серпантини се изкачва нагоре. Този път стига до сметището. Трябва да се мина по пътя с бариерата. Тъй като е гранична зона, има гранична полиция и на минаващите към Мугла се записват личните данни. След това бариерата се вдига и можете да продължите пътуването. До самата бариера отдясно се намира затворническото общежитие Смолян. Оттук до Мугла пътят става още по-тесен и разбит, но има толкова страхотни места и гледки, които оправдават цялото идване дотук.
