В железницата няма фазоуказателни щанги. Има икрище на върха на щангата - една тел, която доближаваш до проводника и ако имаш късмет, ще започне да пращи при наличие на напрежение, а ако не - направо ще се запали.
Трябва да се има предвид, че машинистите не са работници по поддържане и ремонт на мрежи за средно напрежение. Това, че се качват по покривите на старите локомотиви без съдействие от съответните служби, които непосредствено отговарят за контактната мрежа е компромис, за да приберат стърчащите отломки от пантографа и да продължат с другия без да чакат помощ. Понеже се и случва много рядко - веднъж на няколко години, в много случаи имат ниска култура за работа с високо напрежение за разлика от хората, които всеки ден се занимават с това. На ежегодния изпит по електробезопасност някои дори пишат, че ударен от ток човек се заравя в земята, за да изтече тока от него... Да, всички знаят, че преди качване се изключва и заземява, но не всички осъзнават колко важно е лично да се убудиш, че проводникът над локомотива със сигурност е заземен и то на две места.
В случая не искам да вярвам, че колегата се е качил с ясната мисъл, че мрежата не е изключена и заземена, а най-вероятно е решил, че групата, която оправя щетите от счупения пантограф на стотина метра от там я е заземила така или иначе. Те обаче явно са били в друга секция, която действително е била изключена и заземена.
Преди години имаше много подобен случай край Червен бряг. Счупен пантограф, обаждане за изключване, потвърждаване, че е изключено и за по-бързо - качване без заземяване. Оказа се обаче, че не са се разбрали точно къде се намират и е изключена друга част от контактната мрежа.
