Сравнението 412 - 353В - 120Л е доста забавно. Карал съм и трите и то по няколко различни екземпляри от всеки от моделите.
Съвсем встрани - лично аз мисля, че и трите много или малко не си заслужават и са силно компромисни решения дори за соц кола. То и затова личната ми 120Л, която помня как 86г. баща ми я докара от Мототехника, не съм я пипал.
Та - 412 с триъгълен мигач е правен от декември 69 до края на 75г в Москва (в Ижевск - до 1997, но ижевски в България не са внасяни). Най- интересен е в най-ранния вариант с с вертикалния стоп от 1967 до 69г. 75 к.с. - от тях няма дефорсирани както при по-късните 2140. От тази гледна точка има най-адекватна динамика. Купето е тясно, предните седалки не им се регулира наклона на облегалката (има само изправено и легнало положение). Слабо място са праговете, дъната и веждите на задните калници. Предните калници са на болтове, както и при Шкодата и Вартбурга. Има приличен багажник и позволява да се ползва като резервна кола при нужда. Има сравнително добра маневреност. Слабо парно. Много добър, изцяло алуминиев двигател с полусферични горивни камери и горен разпределителен вал. Кара поне 200, ако не и 300000км до основен ремонт. Калпава скоростна кутия и заден мост. Хубаво, че все още може да се намерят такива агрегати втора ръка или нови. Спирачките са 4 барабанни, с хидровакуумен сервоусилвател. Искат си регулировка и внимание, но изправна 12-тка спира добре. Разход - около 8,5-9/100 при спокойно извънградско каране и заводския карбуратор К126Н, който сам по себе си е капризен, както и всички К-та.
Части за 412 няма, няма и да има. От тази гледна точка е много по-труден за възстановяване спрямо Лада например, но е по-лесен от Вартбург или Шкода, защото има много неща втора ръка.
Шкода 120Л - има я в два основнио варианта - тип 742 (1977-1983) и 742М (1983-1990). Особено японката - 742М има добра маневреност и е икономична.
Като качество на пластмасите и дизайн на интериора на мен ми се вижда най-прилична от трите избора. Малък и неудобен е багажника - 280л отпред и 120л зад задните седалки.
Двигателят е едва 52к.с., не стигат за съвременния трафик както и 50-те на 353В. С пълен товар Шкодата едвам държи 80 при наклон нагоре. Шкодовият двигател няма ресурс - рядко кара над 100-120000км без ремонт. Гори масло, износва се цилиндробуталната група, калпав е привода на делкото. Карбураторът Иков 32 ЕДСР до 83 и СЕДР след това е капризен, лесно се криви и оттам идват куп ядове. В момента е почти невъзможно да се купи 120ка със здрав двигател - трябва да се калкулира основен ремонт, а комплектът Ризи - бутала - сегменти е скъп... Къса полувалове, тампоните на задните носачи са се разпаднали. По отношение на ръждата, Шкодата е може би по-читава от Москвич и Вартбург, но все пак ще е за правене, освен ако не е музеен екземпляр. Гният веждите отзад, праговете, предните калници в задната горна част и дъната (Шкодата има едни малоумни маркучи за оттичане на водата от зоната под предното стъкло, оттам тече). Като цяло, Шкодата не става дори и за резерва през 2018г. Няма части, чупи се и ремонтите не са евтини (примерно РБС бяха към 450лв). Много е калпава тапицерията на 120Л, седалките се разпадат след 3-4г. на слънце, на моята още 1990 бяха изгорели. Напълно изправна гори около 6/100 извънградско, но издуха ли мотора, качва на 10+ и едвам се мести.
Вартбург 353В - предно предаване, много широко и просторно купе, огромен багажник (525л), отделна рама. Вариантите де лукс имат допълнителни лайсни и понякога, метален шибедах. Интериорът е свръхаскетичен, няма шумоизолация, дрънчи като... Вартбург. Едва 992см3 и 50 к.с. от трицилиндрово двутактово моторче. Над 80км/ч няма никой, иначе до 50 може да бие доста коли на старт. Гори колкото 412. Гние много - заради несамоносещата каросерия в ГДР са икономисали от защита на купето. Калниците са на болтове (то цялата предница е на болтове, задните калници също).
Двигателят няма ресурс, някога беше практика да се ремонтират или сменяват. Сега е приключение, защото няма части или са скъпи. Няма серво на спирачките. Няма парно. И на всяко зареждане трябва да се мажеш с масло. За миризмата на 2т не говоря, има си в нея чар, но нормална жена трудно би се качила при тебе в подобно изделие. Фрайлауфът - муфа за свободен ход, благодарение на която нямаш моторна спирачка, не е екстра, а по-скоро недостък, продиктуван от двутактовия двигател. Без фрайлауф при наклон се държат високи обороти, това при затворена дроселова клапа, когато в моторът постъпва недостъчно масло. И следва да го изфорсираш отвреме навреме да се намаже... Каквото и да е, на Вартбург да блокира мотор не е новина. И най-неприятното е, че Вартбург има проблеми при продължително седене без каране. Маслото в резервоара се утаява и може да засмуче чист бензин, което пък води до смърт на двигателя. Един познат така уби уникално запазен 353В де лукс преди 12-13 години. В това отношение Москвето или Шкодата искат само да им подкачиш бензин и да запалиш, дори и да са седели половин година без каране. Вартбург иска да се кара и зарежда редовно.
В крайна сметка за мен от трите най-става за кола Москвич 412, въпреки че си е калпав.
Моят опит със соц колите не е малък - карал съм почти всички от края на 50-те до 1990, и в момента имам общо 7 с донорите - три са ми готови за парад.
Ако аз трябва да избирам кола до 3000 лева за ретро, ще търся Лада 1500 - ВАЗ 2103. Това вече е кола - има по-добро пътно поведение от всичките по горе, спира, върви, има здрав двигател и ходова част. Има части - както руски или СССР, така и западни. Минус е, че в добро състояние струва колкото няколко Шкоди, Москвичи или Вартбурзи и има търсене. За хрома по купето и за вътрешното оборудване - бие и трите с много. Приятел взе от друг приятел почти идеална ранна 2106 - 1600 за 5000 лева преди няколко месеца и не съжалява. Говоря за кола, готова за изложение. Не вложи нищо и си я кара за кеф. След това купи много запазен, но дълго некаран Москвич 2140 от първите за 1500 лева, вложи още 3000 и май още не е спрял.
