Градски транспорт - София
Инфраструктура => Пътна инфраструктура => Topic started by: Balkanton on 15.06.2007, 17:31:30
-
Централна гара - на фона на предишната гара - със знак "+", но концепцията и проектът са били кофти още за времето си. Основни недостатъци:
- дълго ходене до спирките на МГТ
- зданието голямо като катедрала, подходите към коловозите - тесни като къртичини.
- лоша, даже и по едновременшните стандарти информационна система
- нискокачествено оборудване - ескалаторите работеха само през първите 3-4 години, после постепенно ги спряха, даже когато още го имаше СССР (производителят на тази "висококачествена" техника)
По филмите от този период съм виждал как пътниците бутат специални колички за багаж, както по летищата. Спомняш ли си докога са се използвали. И изобщо откъде са ги взимали пътниците, докъде са ходили с тях и къде са ги оставяли? Бях чел една статия за централна гара в някогашното списание "София" - орган на СГНС, от 80-те години, където служители от гарата се оплакват, че понякога ходели да събират количките чак до Лъвов мост... Може би се е предвиждало тези колички да са облекчение за пътниците.
Аз си спомням, че поне вътрешните ескалатори работеха до средата на 90-те години. За другите съвсем смътно си спомням да са работели, но все пак някъде до началото на на 90-те години си спомням, че съм се возел на тях.
Не знам какво не е хубаво на информационната система, имало е огромен брой светлинни табла с пиктограми и надписи, на всеки перон и стълбища и днес стоят табла, показващи информация за съответния влак, големи разписания (все на италианската фирма Solari&Udine, както и в НДК). Може би по-скоро проблемът е хоатичното "завземане" на пространството вътре и около гарата след промените, когато при цялата шарения прашасалите табла са последното, което привлича погледа на хората. Добре, че сега почнаха да слагат нови, вече в червен цвят.
-
Трябва да се отбележи и, че почти по цялото продължение на първа линия (Околовръстното, Бакърена Фабрика, надлез Надежда, надлеза над Владайска Река, мостовете Чавдар и Черковна, Подуене, бул. Брюксел и Христофор Колумб та чак до преминаванетона Околовръстното при Казичане е направено с надлези с изключение на бул. Обелско шосе (където от миналата година има автомобилен подлез) и един прелез след гара Искър
Обелско шосе може да се счита за преодолян проблем. По-кофти са двете изключения по Пернишката линия - прелезите на Щросмайер и Суходолска.
За Централна гара - нямам бележки по коловозното развитие, а по неудобството за пътниците. Автобусните и трамвайните спирки - вместо максимално близо - максимално далеч. А липсата на ескалатори към тях - тях никога не ги е имало даже! Значи пътникът слиза от влака, маха през тесен тунел, после през фоайе, после през палатка с нещо като павилиони и чак тогава - на спирката!
Повечето големи гари се строят със задънени коловози (транзитните въобще не се броят - те са отстрани). Тогава основното здание на гарата е перпендикулярно на коловозите, а не като при нас - успоредно. Такива са варненската и бургаската гара, където за нула време си от влака на таксито, автобуса или даже кораба (в Бургас).
Друг вариант е коловозите да са ПОД зданието, а не успоредно на него (все пак гарата не е проектирана за парни локомотиви, които биха задимили тунела). При всички случаи обаче мястото на градските транспортни артерии е до зданието на гарата, а не през някакви палатки, ротонди с павилиони и кенефи.
Като казах кенефи, се сетих за още една глупост - основната бройка кенефи са концентрирани ... в края на гаровото пространство, под трамвайната лииня на ТМ1 и 7.
За количките за багаж - наистина в началото имаше неколцина. Но имаш ли идея, как ще ги прекараш на пероните, след като няма наклонена плоскост от пероните към тунела (има само към колетната служба, там и електрокари има, но мисля, че бяха само за служебно ползване). Как ще качиш количката по стръмните метални стълби към трамвайната спирка?
Отделно, че безсмислено високата сграда кефи само гълъбите, но струва на НКЖИ дебела сметка за отопление, а на пътниците в чакалнята - зъзнене и проветряване отвсякъде. За климатизация просто е невъзможно да се мисли.
-
Е що - кенефи има в подлеза към коловозите, на долния етаж при билетопродвните каси за Южно направление, горе в сградата, както и в ротондата. Не са чак толкова малко. А при реконструкцията можеха да предвидят бягащи пътеки. И задължително трябва да изгонят чейнч бюрото дето е с курс 1,60 за евро, че е срамота такъв узаконен рекет (същото се отнася и за автогарата, но там е 1.70 )
-
Малка забележка за Центр.гара - навремето товарен трафик там не е имало поради усърдно използващият се северен полуринг - Волуяк-/Илиянци/-Биримирци-Подуяне р-на западен р-н/Подуяне р-на източен р-н. След като бяха положени максимални усилия за неговото съсипване (унищожаване на връзката Западен район-Биримирци), разграбването на гара Биримирци (в момента с един коловоз без нормална сигнализация) и постоянните ромски набези в мършавото междугарие Биримирци-Разпределителна почти 75% от товарния трафик се прекарва през централна гара София, което унищожи всички съоръжения в нея. В момента е може би единствената пътническа гара в Европа която влаковете преминават с космическата скорост от 15 км/ч.
За бул.България не съм съгласен с Благун че трамвайното трасе е негодно. Ако се движат нормални трамваи обходът НДК-Борово може да се свали на 10 мин. (сега 15).
По темата мога да допълня мостът "Въртопо" който най-сетне ще започне пълноценно да изпълнява функциите си. Друг мост с ключово значение е надлез "Дървеница".
Също сте изпуснали и бул.Яворов и Вапцаров, които са част от недовършения трети ринг.
-
Сега се сетих и за един нереализиран проект - плавателният канал Искър - Ариана
-
Сега се сетих и за един нереализиран проект - плавателният канал Искър - Ариана
Нямаше ли и някакъв проект за плавателен канал и през Младост? Там където е Деница, или става въпрос за същото?
-
То трябваше да е цяла система от плавателни канали чак до Владайска река при Княжево. А за нереализираните проекти може да се говори много. Примерно в момента се сещам за бул.Универсиада.
-
Отделно, че безсмислено високата сграда кефи само гълъбите, но струва на НКЖИ дебела сметка за отопление, а на пътниците в чакалнята - зъзнене и проветряване отвсякъде. За климатизация просто е невъзможно да се мисли.
Това е бил стилът на повечето сгради от късния соц. На мен сградата на УАСГ страшно много ми прилича на чакалня на гара. Гарите Елин Пелин, Ихтиман и Костенец също попадат в тази категория.
Колкото до моста Въртопа - той беше завършен в средата на 90те години.
А тоя плавателен канал беше голяма глупост - добре, че го разкараха. Нито има вода за подобно съоръжение, нито е ефективен.
-
Абе вода щеше да се намери. А някои разправят че и УНСС приличало на чакалня...
-
Абе вода щеше да се намери. А някои разправят че и УНСС приличало на чакалня...
От язовир Искър- най-големият в България.Това също е за раздела инфраструктура, макари от ранния Соц.
А поне за мен УАСГ е доста хубав комплекс.Централното фоайе е просторно и светло, но не и грандоманско голямо- балансирано е с втори етаж- като балкон.За този университет не мога да пропусна и терасата на 11 етаж, крилото откъм Добри Войниковна Хидро и Архитектурните факултети.Гледката е невероятна
-
само да уточним нещо - Искър ама по нито един параграф не е най-големия язовир в България. за жокер - погледни картата на България и по-специално Родопа... не откриваш ли видимо несъответсвие с горната информация . не случайно родопските язовири ги наричат планинскит/родопски морета - едно време в тях е имало и корабно движение (подчертавам - истински кораби, а не гемии и сделани лодчици).
-
само да уточним нещо - Искър ама по нито един параграф не е най-големия язовир в България. за жокер - погледни картата на България и по-специално Родопа... не откриваш ли видимо несъответсвие с горната информация . не случайно родопските язовири ги наричат планинскит/родопски морета - едно време в тях е имало и корабно движение (подчертавам - истински кораби, а не гемии и сделани лодчици).
Зависи по какъв признак ги класифицирате като "най-голям". Например язовир Ивайловград е най-дълъг - 36 км. Най-високият пък е Белмекен. Иначе по обем първи е Искър, втори е Доспат, трети е Тича. А иначе на картата може да изглеждат с по-голяма площ, но това не значи, че имат най-голям обем вода. Това зависи от дълбочината, от общата водосборна площ, от пълноводието на реките, които го пълнят. а Искър е най-пълноводната река в България все пак.
-
като канал това е щяло да бъде перфектно място за отмора на софианци, просто идеално, само че изкопаната част доколкото знам е само покрай Мл.3 След това към Дървеница (където и терена е наклонен) хич не ми е ясно как е щял да достигне до Владайска река. Също е уместно да се отбележи че частта която е копана за тоя канал (тя не е малка) е копана на ръка, без багери и т.н.
-
като канал това е щяло да бъде перфектно място за отмора на софианци, просто идеално, само че изкопаната част доколкото знам е само покрай Мл.3 След това към Дървеница (където и терена е наклонен) хич не ми е ясно как е щял да достигне до Владайска река. Също е уместно да се отбележи че частта която е копана за тоя канал (тя не е малка) е копана на ръка, без багери и т.н.
По пътя към вилна зона Камбаните също има прокопана част.Чувал съм и че река Слатинска също е била част от проекта и затова преди години коритото и е направено изцяло от бетонни стени.
-
Язовир се мери по вместимост, не по дължина или дълбочина.Даже и площа не е от най-голямо значение.На кой му пука колко е дълъг.Важното е колко вода събира.А най-много вода събира Искър.
Иначе УНСС не е като чакалня.На някой му е проработило въображението.Иначе можеш бая време да стоиш и да гледаш красиви колежки ако не си свикнал
Иначе Etnies Марица беша май най-пълноводната, а Искър най-дългата.Нещо като Нил и Амазонка май.Въпреки, че скоро някакви учени открили още около 300 км продължение на Амазонка и тя май ще излезе и най-Дългата и най- пълноводната в света.
-
Мисля че ще забравили да споменете пробива на бул.Акад.Ив.Гешов.Като цяло булеварда отпуши малко Красно село, но според мен по добре щеше да бъде ако се бе продължил да минава и под Георги Софийски и да излиза малко преди бул.България
-
Мисля че ще забравили да споменете пробива на бул.Акад.Ив.Гешов.Като цяло булеварда отпуши малко Красно село, но според мен по добре щеше да бъде ако се бе продължил да минава и под Георги Софийски и да излиза малко преди бул.България
Еххоооо...Виж името на темата и след това пиши:"Големите инфрапроекти от късния соц"
-
Сега се сетих и за един нереализиран проект - плавателният канал Искър - Ариана
Проектът за канал е бил Панчарево-Павлово. В "Задочните репортажи" на Георги Марков съм се смял със сълзи на главата за този "проект". То хубаво е да има зони за отдих и водни площи, друг е въпросът, че това не винаги е възможно. Каналът не стана нищо друго, освен най-големият генератор на ктомари за Младост, Малинова долина, Дървеница и Студентски град.
Последните останки от канала са до УНСС и преди няколко дни започнаха активни изкопни работи там - явно му дойде времето да застроят квартала между УНСС и зала Бонсист.
По ред чисто климатични особености реките на Балканския полуостров са непълноводни. Така че сравнения с Москва, Берлин, Анси или Страсбург са неудачни (Амстердам, Венеция, Стокхолм и Санкт Петербург са до море). Но тогава такива са били схващанията.
Като ученици учихме за други гигантски проекти - плавателен канал Русе-Шумен-Варна, реките Об и Енисей да се обърнат на юг към пустините на Средна Азия
-
Грандиозен строеж,обаче от ранния соц е частта на подбалканската ж.п.линия между Саранци и Сопот,с двата мега дълги тунела Гълъбец и Козница,както и с множеството високи мостове по линията,и изкуственото коловозно развитие,преди гара Клисура.
От ранния соц е и тунела под старият Пловдив. От късния соц грандиозен е и Аспаруховият мост, тунела под центъра на Пловдив, тунела под центъра на Варна, магистралата за Перник, довършването на ж.п.линията Самуил-Силистра, новата гара в Добрич, покриването на река Струма в центъра на Перник и отгоре е направен огромен мраморен площад,симеоновският лифт и магистралата до него, бул.Александър Малинов, ул.Обиколна в Овча Купел и др.
-
бул.Александър Малинов, ул.Обиколна в Овча Купел и др.
Е, това не може да мине за нещо голямо, най-обикновени квартални улици, при това и двете - недобре проектирани. Многохилядната Младост да е предвидена само с 1 захранващ път! Овчокупелският булевард - също недоразумение - крив, недостатъчно широк, до средата на 90-те започваше от Житница с неприятна врътка.
Като говорим за инфраструктурни проекти, свързани със София, не може да не споменем двете магистрали. Ползата от тях е без всякакъв коментар. Но не може да се отрекат много сериозните проектантски грешки на АМ Хемус:
- на отсечката от Яна до Витиня има няколко завоя с неприятни обратни виражи
- много неприятно е усещането, когато пътуваш в посока Правец на двата моста след големия тунел Витиня.
- тунелът Витиня е прекалено дълъг, за да не бъде предвидена вентилация в него
- кой знае защо, при наличие на толкова много терен наоколо (и то - отровен от Кремиковските смрадни) трасето е прекарано през Горни и Долни Богров, като даже не е предвиден по един подлез от кумова срама
-
- кой знае защо, при наличие на толкова много терен наоколо (и то - отровен от Кремиковските смрадни) трасето е прекарано през Горни и Долни Богров, като даже не е предвиден по един подлез от кумова срама
Да, това е много голям проблем. Доколкото си спомням, за да преминеш от едната в другата част на селото (Долни Богров), трябва да пътуваш 1 км с кола до детелината с Околовръстното, за да обърнеш. Те даже хората протестираха много пъти, не знам какво стана в крайна сметка.
-
Да, това е много голям проблем. Доколкото си спомням, за да преминеш от едната в другата част на селото (Долни Богров), трябва да пътуваш 1 км с кола до детелината с Околовръстното, за да обърнеш. Те даже хората протестираха много пъти, не знам какво стана в крайна сметка.
Поне този проблем в скоро време има шансове да бъде заличен, защото активно се говори за начало на строителството На КСеверната дъга,Хемус и Тракия през Кремиковци, Елин Пелин и Равно поле.
Не мога да приема за грандиозни строежи, изброните от Иво магистрали до Симеоновския лифт( та там май и по две ленти нямаше във всяко платно, а просто в средата има голяма зелена площ), до Перник( най-обикновен първокласен път с разделителна ивица в средата, но това не го прави магистрала- такъв е и случая с пътя за Петрохан в началото след кръстовището с Околовръстното).
-
А и Козница излгежда като детска играчка в сравнение с 34 километрвия тунел в швейцарските Алпи
-
Всъщност ако разширим обхвата и извън София е срамота да не споменем - виадуктът Витиня, най-високият на Балканския полуостров.
-
ейййй, Витиня го помня като го строяха, то бяха хоризонтални кранове, вертикални кранове, чудесии, голям кеф ми беше
-
ейййй, Витиня го помня като го строяха, то бяха хоризонтални кранове, вертикални кранове, чудесии, голям кеф ми беше
Toй е строен по някаква технология използавана за първи (и последен) път в България. Не знам Благун за него ли има предвид че се чуства зле по него.
-
Toй е строен по някаква технология използавана за първи (и последен) път в България. Не знам Благун за него ли има предвид че се чуства зле по него.
Нормално е да се чувстваш зле, като стъпиш на моста и целият се клати... доста неприятно чувство.
А Репчо как го помни строежа, не ми е много ясно...аз съм по-стар от него с 4 години и почти нищо не помня - освен стърчащите бетонови стълбове на виадуктите.
-
Нормално е да се чувстваш зле, като стъпиш на моста и целият се клати... доста неприятно чувство.
А Репчо как го помни строежа, не ми е много ясно...аз съм по-стар от него с 4 години и почти нищо не помня - освен стърчащите бетонови стълбове на виадуктите.
E как няма да го помним Витиня я довършиха преди около 5-7 години( при Костов, май). Иначе преди се минаваше покрай Правец и след това под новите мостове.Спомням си как имаше и едно скеле над пътя да предпазва от падащи предмети.
А Благун вероятно има предвид и за най-големия дефект на тези мостове- на практика там не е магистрала и по тях са две активни ленти за движение без аварийна- преди началото на мостовете има табели за край на магистралата...
-
E как няма да го помним Витиня я довършиха преди около 5-7 години( при Костов, май). Иначе преди се минаваше покрай Правец и след това под новите мостове.Спомням си как имаше и едно скеле над пътя да предпазва от падащи предмети.
А Благун вероятно има предвид и за най-големия дефект на тези мостове- на практика там не е магистрала и по тях са две активни ленти за движение без аварийна- преди началото на мостовете има табели за край на магистралата...
E kak при Костов, най-високият виадукт (Бебреш) е пуснат при Тато още и си има аварийна лента. А Костов какво направи 5 км трасе с един мост, дето на втората година започнаха да го ремонтират плюс виадукт без аварийна лента. Ето една снимка от 1982:
(http://www.photo-cult.com/pics/025/pic_9991466_0025680.jpg)
-
1. E как няма да го помним Витиня я довършиха преди около 5-7 години( при Костов, май). Иначе преди се минаваше покрай Правец и след това под новите мостове.Спомням си как имаше и едно скеле над пътя да предпазва от падащи предмети.
2. А Благун вероятно има предвид и за най-големия дефект на тези мостове- на практика там не е магистрала и по тях са две активни ленти за движение без аварийна- преди началото на мостовете има табели за край на магистралата...
1. Преди 7 години завършиха тунела и моста след Правец в посока Ябланица (Правешка Лакавица ли се казва или нещо подобно), той не е Витиня. Просто проектът е за две ленти без резервна и е съвсем оправдан. И бездруго в тунелът трябва да намалиш, а мостът е непосредствено продължение на тунела. Може би 80 км/ч е леко пресилено ограничение, но в повечето еднопосочни тунели из Европа ограничението е 100 км/ч.
А виадуктът Витиня е по средата на планината.
Последният тунел и виадукт над Правец са си в съвсем добра кондиция. Едва ли някое правителство може да си присвои заслугата за тях, тъй като ги правиха повече от 10 години. Пътят Правец-Ябланица го преасфалтираха основно преди 4-5 години и всичко там си е точно. Но трите тунела в Балкана са в непрекъсната фаза на ремонт. За хубаво или за лошо, при байтошовото строителство на магистралата темпът се оказа за сметка на качеството.
2. Нормално е да няма аварийна лента на някои мостове и тунели (абсурд е да си помислиш даже да спиране там). За много аварийни ситуации в дългите тунели през 500 метра има отбивки, но нашите не попадат в този клас. Но не са нормални обратните виражи и чупката при захождането към тях. Визирам най-вече виадукта в посока София-Ботевград след големия тунел и базата на пътка поддръжка (онзи "паметник" с бетонния трегер).
Типичен и гаден обратен вираж е между Жерково и Витиня - за малко вместо изкачване имаш слизане и там наклонът те хвърля в лявата мантинела. Говоря все пак за скорости от 120 км/ч и повече, и то - за кола.
По АМ Тракия също има грешки на растежа - на спускането от Вакарел има две много сериозни дъги наляво, които след дълъг прав участък започват твърде рязко.
Магистралата не е просто шосе с 2 ленти+резервна във всяка посока. Има си изисквания за дъга на завоите, максимален наклон и т.н. Целта е да се кара с постоянна скорост (може и да не е 200 км/ч) и всяка рязка промяна в профила на магистралата е постоянен генератор на катастрофи.
-
точно както каза Дифиан долу имаше построено скеле за падащи боклуци А иначе помня че до всяка колона на виадукта имаше по 1 кран ама кран ви казвам сериозен кран (предполагам и с асансьори за краниста са били) че все пак това са 120 метра. И от всяка колона почваше да се строи хоризонталната част в двете посоки и така насредата между двете колони пътя се съединяваше. А под хоризонтален кран имам предвид едно съоръжение което подхваща съответната бетонна част от здрава част докъдето може да стигне извънгабаритно МПС и по стрелата си я пързаля към участъка и там го снаждат поне така си го обяснявах тогава А иначе активните работи по довършването на Витиня (виадукта) започнаха и свършиха при Костов
-
точно както каза Дифиан долу имаше построено скеле за падащи боклуци А иначе помня че до всяка колона на виадукта имаше по 1 кран ама кран ви казвам сериозен кран (предполагам и с асансьори за краниста са били) че все пак това са 120 метра. И от всяка колона почваше да се строи хоризонталната част в двете посоки и така насредата между двете колони пътя се съединяваше. А под хоризонтален кран имам предвид едно съоръжение което подхваща съответната бетонна част от здрава част докъдето може да стигне извънгабаритно МПС и по стрелата си я пързаля към участъка и там го снаждат поне така си го обяснявах тогава А иначе активните работи по довършването на Витиня (виадукта) започнаха и свършиха при Костов
Уточни за кой от трите виадукта говориш. Иначе четох, че за Бебреш са използвали хеликоптери за изливането на бетона
-
Уточни за кой от трите виадукта говориш. Иначе четох, че за Бебреш са използвали хеликоптери за изливането на бетона
е за 120 метровия виадукт, мисля че Витиня се казва, на него правят бънджи скокове, с 2 ленти, след тунела. На края му откъм София има поставен сегмент от моста, вероятно останал от строителството който е оформен като тераса към долината, по точно от това здраве му кажи
-
А иначе активните работи по довършването на Витиня (виадукта) започнаха и свършиха при Костов
Aз за последното изречение исках уточнение, но не уточних, че за за него исках уточнение
пфу, много смешно излезе
-
Уточнение за тунелите и виадуктите по АМ Хемус: тунелът след Правец в посока София-Варна се казва "Правешки ханове" - Ето тук (http://bvplus.declera.com/archive/old/archive49_99.htm) има вълнуващ репортаж от откриването му от Иван Костов през 1999. Големият тунел (първият в посока София-Варна се нарича "Витиня", следващите два по-малки тунела се наричат "Топли дол" и "Ечемишка". Виадуктите между първия и втория тунел не ги знам по имена, обикновено в сводките ги цитират като "виадукта на километър 34.700". Може би "Бебреш" е виадукта на бънджарите, точно преди втори тунел (Топли дол). На оня след Правешки ханове (без аварийната лента) не съм виждал бънджари - може би заради по-голямата му отдалеченост от София и липсата на резервна лента.
-
Уточнение за тунелите и виадуктите по АМ Хемус: тунелът след Правец в посока София-Варна се казва "Правешки ханове" - Ето тук (http://bvplus.declera.com/archive/old/archive49_99.htm) има вълнуващ репортаж от откриването му от Иван Костов през 1999. Големият тунел (първият в посока София-Варна се нарича "Витиня", следващите два по-малки тунела се наричат "Топли дол" и "Ечемишка". Виадуктите между първия и втория тунел не ги знам по имена, обикновено в сводките ги цитират като "виадукта на километър 34.700". Може би "Бебреш" е виадукта на бънджарите, точно преди втори тунел (Топли дол). На оня след Правешки ханове (без аварийната лента) не съм виждал бънджари - може би заради по-голямата му отдалеченост от София и липсата на резервна лента.
Да, точно той е Бебреш. На другите два виадукта е забранено да се скача. Всъщност на Бебреш се скача до четвъртата колона, която има височина 120 м. Следващия виадукт се казва "Коренишки дол"
-
За вентилацията на тунел "Витиня" историята е следната. Баба ми е я е проектирала, но са решили че няма нужда от нея и са и отхвърлили проекта.
-
Ископа при химическия факултет за някаква метростанция(???)
Този иЗкоп доколкото знам е трябвало да бъде сграда на СУ както и металната конструкция между физическия и математическия и химическия.
-
Този иЗкоп доколкото знам е трябвало да бъде сграда на СУ както и металната конструкция между физическия и математическия и химическия.
Не, изкопът за сграда на СУ (Физически факултет) си стоеше дълго време - зад ФМИ (Факултет по математика и информатика). Накрая взеха, че го построиха този факултет и освободиха Г-образната сграда - по Баучер след ФМИ.
А другият изкоп, който АРОС споменава е между Химическия факултет и Баучер (спирката на ТМ10)
-
Сега се сещам за друг нереализиран проект от 80-те. Широколинейният трамвай от гара Искър до ?? Владая, който е трябвало да върви през трасето в Дружба 2 и Младост 1 и 1а и по бившето на двойката през кат, през тунела под тв. кула, който ще е за метрото , под графа , Алабин, през цар Борис трети до Княжево... или може би дори до Перник.Знам че и до Ботунец се е предвиждал трамвай (продължение на тм 22 още преди да се изгради трасето му до авт.изток).
-
Сега се сещам за друг нереализиран проект от 80-те. Широколинейният трамвай от гара Искър до ?? Владая, който е трябвало да върви през трасето в Дружба 2 и Младост 1 и 1а и по бившето на двойката през кат, през тунела под тв. кула, който ще е за метрото , под графа , Алабин, през цар Борис трети до Княжево... или може би дори до Перник.Знам че и до Ботунец се е предвиждал трамвай (продължение на тм 22 още преди да се изгради трасето му до авт.изток).
Аз за трамвай до Владая и Перник за пръв път чувам...Какъв е смисълът, като има рейсове и БДЖ?
-
...до Княжево... или може би дори до Перник.
Е чак пък такова нещо никога не са замисляли! Просто имаше концепция за поетапно преминаване към нормално междурелсие и затова бетоновите траверси по ЦБ3 имат гнезда за прикрепяне на релси с двата размера междурелсия.
Като става дума за отсечката Перник (Даскалово)-Владая-Черния кос, не ми е ясно, защо не я разшириха цялата, а оставиха участъка между КПП Владая и началото на Пернишка област по-тесен. Но даже в сегашния и трилентов габарит можеха да направят по-добра организация на движението - средната лента да си сменя посоката (има там едни светофари за ленти и двойна прекъсната линия, дето само в листовките на КАТ ги има, но не в реалния живот в България).
-
Но даже в сегашния и трилентов габарит можеха да направят по-добра организация на движението - средната лента да си сменя посоката (има там едни светофари за ленти и двойна прекъсната линия, дето само в листовките на КАТ ги има, но не в реалния живот в България).
И представяш ли си, като знаем в реалния живот в България как се кара, какво ще стане ако сложат такива светофари?! Челни удари на всеки метър...
А относно проекти: интересен е също планът и строежът на дом на българите зад граница (някаква подобна глупост беше) над Каблешков: някакво безумие от железобетон сега скрито от квартала...
Също така току-що ми хрумна за един мегаломански строеж на военните над Шипково (троянско). През 80-те те са решили да првят някаква станция, сравнение с която дори и някои хотелски комплекси от новото време са направо бунгала. Отделно местните казват, че се е наблегнало и на подземията. Естествено цялото това чудо е в груб строеж, но си го пазят....
-
Леко отклонение от темата - кои са най-големите панелни квартали в страната и за колко души са били проектирани?
-
Леко отклонение от темата - кои са най-големите панелни квартали в страната и за колко души са били проектирани?
В София, а предполагам и в България най големия е Люлин, следван от Младост и Красна Поляна. Други големи са в Бургас-Меден Рудник и във Варна- Вл.Варненчик ама за Варна дали е така нямам представа
-
Тракия и Хр. Смирненски в Пловдив, Дружбите, Надеждите,Овча Купел...
-
Ако Люлин бъде отделен с настоящото си население като самостоятелен град, ще бъде 5-ия град по население в държавата след София, Пловдив, Варна и Русе (Бургас може и да влиза в тази класация, зависи какви са данните от поселдното преброяване, т.к. не са ми известни). Сам по себе си Люлин около 180 000 официално живеещи жители, но реално населението му е около 230 000, което прави над 10% от населението на София
-
Без да претендирам, че информацията ми е на 100% точна
Най-големите панелни квартали-в София- ж.к.Младост, ж.к.Люлин,ж.к.Дружба и ж.к.Овча Купел
В Пловдив-ж.р.(май тъй се водят там жилищен район-ж.р.)Тракия, Кючук Париж, Христо Смирненски
В Бургас- ж.к.Меден Рудник, ж.к.Славейков
Във Варна- Владислав Варненчик, Младост, Чайка
В Плевен- Сторгозия
В Кърджали-Възрожденци (намира се на интересно място, едва ли не точно под огромна язовирна стена) и Веселчане
В Самоков-Самоково
В Русе- Чародейка и Дружба
В Стара Загора- Три Чучура
В Ловеч-Младост, Червен Бряг
В Перник-Тева, Ленин
Във Велико Търново- ж.к.Кольо Фичето
В Добрич- ж.к.Балик-Йовково
Ами това са големи панелни квартали в градовете из България. Тези за които се есщам в момента, като се сетя още ще допълвам всеки си има своя собствен неповторим чар. Имате дума за допълнения, кажете кои са големите панелни квартали в Шумен, Севлиево,Разград,Видин,Лом,Търговище и др.
-
В Кюстендил - Бузлуджа и Запад.
-
Отидете в сайта на ГРАО и вижте, но по принцип най-големите са:Люлин,Младост,Надежда,Дружба,Овча купел,Левски,Слатина,КРасна поляна и т.н. Но най-големи в София са Люлин- над 200 хиляди реално, Малдост - към 190 хиляди, Надежда - към 90 000, Дружба към 80 000 и т.н.
-
Едно друго леко отклонение-летните курорти от соца-Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена,Дюни,Дружба,Русалка. Навремето добро място за почивка на цялата средна класа от бившия соц. Но сега-с изключение на Албена и Русалка останалите приличат на гореспоменатите бетонни ж.к. и на тях почиват само бедните от чуждите страни и големците от България. В Слънчев бряг,новата част на Несебър, където са хотелите, Златните пясъци , Приморско и тн голяма бройка многовековни дъбове и друга растителност отсякаха, голяма част от екзотичните дюни унищожиха и там постоиха със съвсем никскокачествени материали и по съвсем безобразна технология безвкусни хотели и комплекси, които след 10 години сигурно ще се срутят. Все едно не си отишъл да си починеш на тихо и пълно със зеленина място,а сменяш натоварващата ежедневна атмосвера с друга още по-подтискаща, особено ако наблизо се строи поредният "затвор"(хотел). И защо разрушиха символа на златния орфей в Слънчев Бряг, както и лятното кино в Несебър. Тези места можеха да се използват като зали за концерти и други мероприятия. Те бяха много хубави и имаха перфектен вид за сгради в модерен европейски български курорт. И спортните площадки между Равда и Несебър. Такава девствена природа имаше там. Както и въпросът със парк Странджа и Иракли. Едно време са градяли много, макар и малко безмислено, но беше по добре отколкото сега в това отношение със строителството и местата за това.
-
Едно друго леко отклонение-летните курорти от соца-Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена,Дюни,Дружба,Русалка. Навремето добро място за почивка на цялата средна класа от бившия соц.
То още тогава нашата туриндустрия вървеше накриво. "Туристо социалисто" от ГДР, Чехия, Унгария, Полша беше непретенциозен. За разлика от съседна Югославия (сега Хърватска и Черна гора), където туристите бяха от Германия (Западна), Австрия, Италия... Русалка беше затворен комплекс, който се отдаваше на французи. В края на соца построиха Дюни и Елени, които си бяха много кокетни места за отдих.
А за бетонния бум - немам думи и немам нерви!
-
А другият изкоп, който АРОС споменава е между Химическия факултет и Баучер (спирката на ТМ10)
Точно за него говоря и аз. Имах някакви упражнения в химическия и преподавателя ни каза дори за кой факултет е била предвидена сградата, но сега не се сещам.
-
В края на соца построиха Дюни и Елени, които си бяха много кокетни места за отдих.
Спомням си Дюни също имаше малко странен режим за българи: можеше да се влезе, но имаше например доста магазини тип "Кореком" (не знам дали са се водели под неговата шапка). Като цяло беше наистина много приятно, макар и местоположението да не е най-доброто. Доколкото знам е имало план целите блата на юг да се пресушат и да се издигнат още комплекси. Да не говорим и за проекта (и строежа) на "комплекса за надарени деца" на Живкова, заради който отклониха пътя надолу...
-
То цялото НДК барабар с градинката, улиците, градинката и подлезите около него на времето си беше голям инфраструктурен проект, заедно срушаштият се паметник " 1300 години България".
-
То цялото НДК барабар с градинката, улиците, градинката и подлезите около него на времето си беше голям инфраструктурен проект
Към инфраструктурата могат да бъдат отнесени подлезът с тролейно и трамвайно трасе, надлезът Витоша над България, кръстовищата на бул. Пенчо Славейков. Безспорно добри пътни възли, може би трябваше да се помисли за кръстовище на 2 нива между България и Черни връх (сега на второ ниво са само пешеходците).
-
В Кюстендил - Бузлуджа и Запад.
Kaкво е условието в България едно селище да стане град?
-
Точно за него говоря и аз. Имах някакви упражнения в химическия и преподавателя ни каза дори за кой факултет е била предвидена сградата, но сега не се сещам.
Трябвало е да бъде Геолого-географския факултет. А този зад ФМИ е трябвало да е Факулета по информатика. И двете останаха незавършени - завърши се само новата сграда на Физическия. Чудно ми как още не са лапнати и застроени парцелите. Същото важи и за гората по Баучър между ХФ и ФМИ.
-
Трябвало е да бъде Геолого-географския факултет. А този зад ФМИ е трябвало да е Факулета по информатика. И двете останаха незавършени - завърши се само новата сграда на Физическия. Чудно ми как още не са лапнати и застроени парцелите. Същото важи и за гората по Баучър между ХФ и ФМИ.
Не бих казал. В момента прилежащите терени откъм ул. Галичица се застрояват, като най-много се набива на очи строежът на кооперация на ъгъла на Галичица и Якубица, която е буквално на 2 метра от една от сградите на Физическия. А кранът им е разположен на пътното платно. Да им имам парите и връзките на тия строителни фирми...
-
Някъде бях чувал, че пешеходният мост при НДК бил предвиден за автомобили, респ. трябвало да се построи втори, но при при изпълнението объркали мястото му. На мен ми звучи абсурдно да се допусне подобна грешка, но все пак да попитам - има ли нещо вярно в тази информация?
-
Някъде бях чувал, че пешеходният мост при НДК бил предвиден за автомобили, респ. трябвало да се построи втори, но при при изпълнението объркали мястото му. На мен ми звучи абсурдно да се допусне подобна грешка, но все пак да попитам - има ли нещо вярно в тази информация?
Наистина звучи абсурдно, няма как да е така. По-скоро е възможно някои жители на София да са си го мислели така първоначално. Все пак в онези години нямаше достатъчно мостове за автомобили, а те строят пешеходен.
Идеята обаче е да се осигури пешеходна връзка между двете части на Южния парк - НДК и кучешкия. Тогава втората част на южния парк (т.нар. кучешки) все още несъщестуваше.
-
Някъде бях чувал, че пешеходният мост при НДК бил предвиден за автомобили, респ. трябвало да се построи втори, но при при изпълнението объркали мястото му. На мен ми звучи абсурдно да се допусне подобна грешка, но все пак да попитам - има ли нещо вярно в тази информация?
Едва ли. То ако бяха вдигнали автомобилите, щяха и трамвая да вдигнат (макар че и тогава е било ясно, че в перспектива по Черни връх ще върви метро и трамваят ще изчезне). Освен това по дължината си е много стръмен и нетипичен за автомобилен мост. Пък и доста голяма грешка ще да е била - 40-50 метра! Улицата щеше да мине на метри от източната стена на НДК, щеше да се получи пълна асиметрия на района.
-
Аз да питам южен парк 3 при жк Гоце Делчев какъв е бил преди 70-те и 80-те години на миналия век. Той май е по стар от Южния парк при НДК и кучешкия,където са били казарми. ПО Южен парк 3 е вървяла околовръстната линия за Хладилника.
-
Аз да питам южен парк 3 при жк Гоце Делчев какъв е бил преди 70-те и 80-те години на миналия век. Той май е по стар от Южния парк при НДК и кучешкия,където са били казарми. ПО Южен парк 3 е вървяла околовръстната линия за Хладилника.
Понастоящем май хората разбират под Южен парк - само т.нар. трета част. Всъщност тя си е типичен парк. Започвайки от централния вход на парка (срещу бул.Витоша - преди Ернст Телман) и достигайки до ул.Сребърна, май е най-голямата паркова територия в София, непресичаща се от улици и булеварди.
Покрай парка действително минаваше ж.п. линията, но тогава не можеше да се говори за парк. Преди 70-те год. в северната част около бул. Ернст Телман са съществували тухларни фабрики, а и други складови постройки. Доколкото си спомням от 70-те год. около бул. Ернст Телман (обаче беше като селска улица без настилки) на територията на северната част на парка имаше дори и къщи, общо взето в доста окаяно състояние - все пак е било почти индустриална зона до 40-те и сигурно 50-те год.
На практика Южният парк съществува от 80-те год., макар че идеята за него е заложена още през 30-те год. - в плана на арх. Мусман за развитието на София.
-
Знам че по комунизма е имало проект и за Южен парк 4 който да почва на юг от улица Сребърна, дето са къщите от Манастирски ливади/Малинова долина през околовръстния, ботаническата градина та чак до ливадите на киноцентъра които до преди 10 години още не бяха застроени. От там пряка зелена връзка с планина Витоша. А през тази част на парка е трябвало да минава прочутият канал от Панчарево през Младост, Студентски град, Зоопарка та чак някъде до Павлово.Трябвало е да има зелена артерия почваща от Патриарха рез парка на НДК, този на басейна Спартак, този при Г. Делчев , този планирания 4 и Витоша. Сигурно е било планирано и да има продължение на Борисовата градина на юг от зоопарка до границата на Симеоново Драгалевци да има още една зелена артерия с Витоша. Почваща от СУ/Ариана.
-
За коя част на Сребърна става въпрос - откъм Зоопарка (южно се пада кв. Витоша) или тази, която сега се води Хенрих Ибсен (на юг - кв. Кръстова вада)?
-
За коя част на Сребърна става въпрос - откъм Зоопарка (южно се пада кв. Витоша) или тази, която сега се води Хенрих Ибсен (на юг - кв. Кръстова вада)?
За ничията (тогава) земя между Хладилника и Гоце Делчев. Идеята никак не е била лоша - хладно течение да прониква от Витоша до НДК. Хилтън е първата голяма тапа, а се проектираха и още до басейна Спартак, но (засега) се разсъхнаха нещата. Все още около НДК осезателно се усеща вятърът, характерен за подвитошките квартали, и дано така да си остане. Все пак на ОУП има зелена ивица между Кръстова вада и Манастирски линади.
Втората зелена ивица - източно от бул.Черни връх-стара ТВ кула-Борисова градина е прекъсната от заводите около Хладилника и още повече се стесни от бизнес сградите в Погребите (София ланд).
Третата зелена ивица Малинова долина-Въртопо-Винарово колело има най-голям шанс, тъй като стръмният дол не позволява застрояване.
Четвърта зелена ивица е между Младост-4,3 и Горубляне.
А каналът Панчарево-Павлово е дивотия, която заслужава номинация в класацията Соц-Топидиот.
-
Донякъде си бяха прави хората от тамошните квартали за АМ Люлин. Т.н пета зелена западна ивица западен парк, бански парк, планина Люлин. Райско кътче. Едно време в Люлин 6 като малък ме лъхаше един приятен бриз, леко планински. Само ако ги нямаше изпражненията от Смъртана и оная гадна махала Факултета, щеше да е най-хубавата част на София. И модерното предградие да го оправят и озеленят и парка в Люлин, и да озеленят пространството между Люлин 6 и7 зелената ивица може да стигне чак до северния парк в Надежда през парка на Бакърените гробища, особено ако о озеленят още. Тия Люлин Бийч трябва да ги разкарат , АМ Люлин смятам че няма да замърсява толкова въздуха, все едно АМ Тракия при Нови хан/Вакарел.
-
Някой знае ли повече подробности за канала Панчарево-Павлово? Би било интересно да разберем повече за тази откровена мегаломанска дивотия.
-
Ами имаше изкопана част в Младост - от Младост 3 (около отбивката за Горубляне) до днешния Шел в Младост. Друга изградена част е покриването на дървенишката река при участъка край Младост 2. Около Бонсист в Студ.град също има откъслечни следи от градежа. До Панчаревското езеро имаше също изкопана част, даже пътя май минаваше по мост, но всичко бе зарито, както и в Младост
-
Ето тук ясно се вижда откъде е трябвало да минава каналът:
-
Глупав проект за мен с цел да заприлияаме на Лондон може би :)
-
Глупав проект за мен с цел да заприлияаме на Лондон може би :)
То няма толкова вода :P
-
Глупав проект за мен с цел да заприлияаме на Лондон може би :)
Според мене на Букурещ! Чаушеско и Живков може да са били приятели но са и конкуренти в мегаломанията.
Идеята за Двореца (най голямата сграда в Европа), на Чаушеско му идва след построяването у нас на НДК.
А иначе сърдечни благодарности на Балкантон за картата на ОУП от 1979. В нея има много интересни моменти за развитието на булевардите и кръстовищата в милата ни столица
-
Ето тук ясно се вижда откъде е трябвало да минава каналът:
Странно! През 1979 г. бул. България беше в изпълнение, а на проекта е предишното положение - "Трайко Китанчев" - пл.Ручей.
-
Приятно откритие за мен е за съжаление унижощената идея Южния парк и Борисовата градина (Паркът на свободата тогава) да са свързани в южните си краища и като един общ парк да се свързват с Витоша.
А идеята на този канал да имаме градска река ли е или с друга цел е бил предвиждан?
-
Нещата с парковете наистина са готини, но мен малко не ми е ясно къде се осъществява тази връзка - там където сега е горен Лозенец ли? Този квартал не е ли доста стар, мислех, че е бил вече застроен по онова време
-
Еми връзката е трябвало да бъде на мястото на днешния кв. Кръстова вада. Пада се от двете страни на бул. Черни връх. За мен е било добре замислено като идея в ОУП. Каналът Панчарево-Павлово също ми харесва и можело да стига дори до Владайската река на запад.
-
... Каналът Панчарево-Павлово също ми харесва и можело да стига дори до Владайската река на запад.
Идеята за канала и на мен не ми е абсурдна. Грандомански или не, но ако го имаше сега този канал, щяхме да му се кефиме всички, защото на София й липсва голяма или що годе нормална водна артерия.
-
Грандомански или не, но ако го имаше сега този канал, щяхме да му се кефиме всички, защото на София й липсва голяма или що годе нормална водна артерия.
Ами то на София и море липсва, хайде тогава да го прокопаем! Между желанието и здравия смисъл има известна разлика, която не я схващат само децата. Не може и дума да става за сравнение между дебита на реките в Софийското поле и този на Москва река или Нева. Не може да се разчита на това вада като Перловец и още 10 подобни да пълни плавателен (!) канал. Иди също на стената на Панчарево и виж, колко изтича от Искъра.
Всичко това с канала би било възможно, ако ги нямаше язовирите на Искър. Но тогава нямаше да имаме вода, а щяхме да се возим на корабчета.
-
Освен това малко столици могат да се похвалят с планини около тях. На Балканите май София е най-планинската столица. Има Витоша, Люлин, Лозенска планина, Плана, Стара планина, Средна гора, Рила е на 50 минути път с автомобил, Чепън планина и др. Другите столици си имат плавателни реки като Белград, Букурещ, Париж, Виена, други си имат крайбрежия като Атина и др. Ние пък си имаме Витоша и в това отношение поне не сме зле.
-
Ако прочетете внимателно линка на Благун с есето на Г. Марков, ще разберета, че този канал вероятно е започнат с идеята, че няма да се осъществи. Ако изпълнението му беше приоритет, със сигурност със съответната техника би могъл да се изгради за 2-3 години. Аз от друга страна винаги съм се съмнявал в денивелацията по трасето: Павлово не се ли пада по-високо от средната част на трасето?!
-
Ето малко за този проект в книгата, от която извадих плана от 1979 г. (Ковачев, А. Зелената система на София. Урбанистични аспекти. С., 2001):
-
Не се изразих правилно - толерирам донякъде идеите да се облагороди един град дори и с водни площи. Но разбира се остава въпросът примерно този канал по какъв начин би бил захранван с вода...
-
Но разбира се остава въпросът примерно този канал по какъв начин би бил захранван с вода...
Един доста съществен въпрос за всеки канал :rolleyes:
Между другото водните площи в Южния парк са доста заблатени. Витошките вади имат гадното свойство да си увеличават дебита със стотици пъти при порои, а в останалото време - хич ги няма.
Доста е спорно, дали в котловина като Софийската трябва да се прекалява с водните площи - източник на изпарения, а оттам - на мъгли. Фактически водата вместо за водоснабдяване и напояване ще отива за генериране на мъгли.
-
...... Аз от друга страна винаги съм се съмнявал в денивелацията по трасето: Павлово не се ли пада по-високо от средната част на трасето?!
Е, със сигурност денивелацията по трасето е била съобразена. Северната част на Павлово не е по-висока. Каналът криволичи по 600 метровия хоризонтал.
-
Съществен момент е и поддръжката на този канал. Всички виждаме на какво прилича и на какво мирише Перловеца, минаващ почти през центъра на града. Мисля си, че този канал днес щеше да е просто свърталище на плъхове и клошари.
-
Така или иначе канал не се изгради. Дори останаха твърде малко участъци, напомнящи за грандиозното строителство. Макар че в 70-те год. прокопаното за канала съществуваше, вече е било ясно, че няма да продължи изграждането му. И нека малко пофантазираме за нещо, за което вода не е нужна.
Дали е било възможно да се роди идеята да се промени предназначението на изкопания канал и да се използва за полагане на железопътно трасе, южна градска железница. Предполагам би било по-безшумно за районите около трасето, ако влаковте се движат в изкоп.
-
Можем само да съжаляваме, че подражавайки на Москва, са решили да правят канал, а не метро...
-
Не намерих подходяща тема за целта, макар да съм убеден, че имаше такава.
Източник: http://www.omda.bg/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_4.htm (http://www.omda.bg/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_4.htm)
1968-ма година, важен е втория абзац, а именно:
Като следващ етап Изпълнителният комитет на Софийския градски народен съвет възложи на колективите на архитект Л. Нейков и арх. В. Вълчанов от „Софпроект", и на колектива на арх. К. Бояджиев от „Главпроект", да разработят варианти за предварителен проект за центъра на София. Всички проекти запазват от разрушаване сградите с историческа и архитектурна ценност, насочват преустройството главно по посока запад - север. Създават широка мрежа от нови търговски и административни сгради, съчетани с жилищни комплекси при най-широко застъпване на зелени площи, свързващи центъра с околните жилищни райони. Предвидени са много нови големи магазини, зали за кинотеатри и за изложби. Широко място е отредено на въпроса за комбинати за битово обслужване, обществени паркинги, гаражи и автосервизи. За правилната комуникация на центъра се предвижда цялостно изменение на съществуващите линии на трамвайното движение. Като основна транспортна форма ще се запазят трамваите, след значително преустройство и разширение на трамвайната мрежа, която ще се допълва от автобусни линии. Ще се изградят подземни преходи за пешеходците. Ще се ограничи в центъра тролейбусната мрежа. Съществуващата в града денивелация ще се използува на някои места за разчленяване на движението в няколко нива - за транспортни средства, пешеходни алеи, козирки-мостове, за пешеходци и подземно ниво за подвозване на стоки. На специална комисия е възложено изработването на генерален план по комуникацията и транспорта. Извършена бе частична реконструкция на пл. „Ленин". Началната спирка на трамвай № 5 бе изнесена зад Съдебната палата. Предстои изграждането на пешеходни тунели на най-оживените пресечки - около пл „Ленин" и при Халите. Движението на моторните превозни средства ще се ограничи по определените разширени и преустроени улици. В централната част на града ще се изградят участъци от подземни трамвайни линии, които впоследствие ще се превърнат в скоростни трамвайни линии или метро от нов тип. Построяването на подземен трамвай се предвижда да се извърши на пет етапа.
-
Жалко, че идеята за метро е била все още далеч, както и че подземни паркинги така и не са построени. Добре, че някои неща не са се реализирали, като ограничаване на тролейбусната мрежа например.
-
Скица (напречен разрез) на едно от кръстовищата по бул. "Баба Парашкева" след реконструкцията на булеварда, която така и не се реализира (1979 г.). Погледът е на запад. Отляво на естакадата е жк "Люлин" (не е показан), отдясно е предвидената научно-производствена зона, а на второ подземно ниво е метростанция "Баба Парашкева" (днес "Сливница").
(https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/7865_10201365136792467_1864271776_n.jpg)
Ето още една скица на същото кръстовище от друга гледна точка, публикувана през 1977 г.
(https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/995411_10201337110891837_1680154162_n.jpg)
-
Пътният възел "Баба Парашкева" - СОП ("Милево ханче") по първоначалния проект. Публикувана е през 1972 г. Погледът е към центъра. Вижда се кръстовището на две нива с булевард Б ("Добринова скала") и мрежата от локални платна на "Баба Парашкева".
(http://img20.imageshack.us/img20/9922/of10.jpg)
-
Хубаво са го рисували. Но грам не си мръднаха пръста за северозападните подходи към София. Даже Сливница в отсечката от Опълченска до завоя на канала (Кирил и Методий) беше тясна и павирана.
-
Мда, това бяха времена - Сливница тясна, павирана и зелена. Сега широка, шумна, мръсна и с полуизхънали кестени. Скоро и с още повече асфалт около Лъвов мост. :/
-
Началото на 80-те Баба Парашкева е бил разширен от Орион до Кукуш и моста на захарна, и само това. После към 1987г. е построен новия Петър Дертлиев от Орион до МС Западен парк на 2 етапа, успоредно с пускане на тунела и трамвая. Направен е и ремонт на Баба Парашкева от Орион до Милево ханче и беше направено от 1х2 (мисля павирано) 2х2 асфалтирано. През 2000г. се разшири частта между Опълченска и К.Величков, 2005 кръстовището с К.Величков, а 2008 преасфалтиране на Сливница и Д. Николаев от Опълченска до Мадрид. Тази година е предвидена рехабилитация на частта К.Величков, Кукуш с моста.
-
Сливница от Сточна гара до Опълченска я бастисаха още 1973/1974 г.
-
моста на захарна и той трябва да е строен някъде 1972 -1973 във връзка с новия тогава жк Модерно предградие
-
Мисля, че Захарна е около 1952, но не гарантирам.
-
Мисля, че Захарна е около 1952, но не гарантирам.
Точно около тези години е построен.
-
Мисля, че Захарна е около 1952, но не гарантирам.
Точно около тези години е построен.
На картата на Груев от 1957 го няма: http://www.pbase.com/ngruev/image/75391572 (http://www.pbase.com/ngruev/image/75391572)
Шосе е имало, имало е и МГТ, но с прелезно пресичане. Видно от картата, прелезът е бил някоде към обръщалото на ТМ3, където жп-грасето е едноколовозно.
А Модерно предградие датира далеч преди соца (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B5) - може би през 1914 е било модерно...
-
В тази статия от вестник Поглед от 12.8.1974г. става въпрос за превръщането на ул. Станке Димитров (Ломско шосе вероятно) в "магистрала" - проект, нереализиран и до днес ;)
-
Разположението на Мушанов и ТМ трасето винаги ми е правила впечатление широката зелена ивица откъм депото и бившия завод, която всъщност започва от Житница и стига до Възкресение, където плавно се стеснява. Широка е тамън колкото самия Мушанов заедно с място за тротоари. Винаги ми е било чудно дали е било предвидено да бъде своеобразен близнак на бул. България с две широки платна по 4 ленти, само че си е останала на "заготовка" за един друг път...
Ето и снимка, която добре илюстрира: https://ssl.panoramio.com/photo/30500347
-
Правилно си се досетил.
-
Даже на спирката след депото, посока Овча Купел, пасарелката има допълнителни стълби, които свършват в тревата.
-
Да де, но това определено е изключен вариант вече, особено след като се изгради нормалнорелсовото обръщало. Пък и... от Житница до Добротич е не мисля, че има нужда да бъдат 4 платна в посока :neznam:
-
То обръщалото е точно до светофара, така че лесно може да се синхронизира.
По принцип стават задръствания понякога, но то идеята по-скоро е да има алтернатива на Борис III. Не че ще стане някога, де. Най-малкото блоковете от Възкресение нагоре ще опищят света, ако тръгнат да им махат локалното и паркингите.
-
Ето го проекта за разширение на Никола Мушанов:
http://sofia-agk.com/index.php?option=com_content&task=view&id=180&Itemid=26 (http://sofia-agk.com/index.php?option=com_content&task=view&id=180&Itemid=26)
-
В тази статия от вестник Поглед от 12.8.1974г. става въпрос за превръщането на ул. Станке Димитров (Ломско шосе вероятно) в "магистрала" - проект, нереализиран и до днес ;)
Това е било проект от тн. задгарова тангента, част от която се явява и ул.202. Трасето е трябвало да тръгва с тромпет от сегашната ул.Източна тангента (която по ОУП още тогава също е трябвало да стане скоростно трасе - това, което и в момента е заложено в ОУП), минава северно от линия 1, пресича с надлез магистралното Ботевградско шосе, ул.Черковна също на две нива, бъдещата връзка надлез В.Вазов с Евлоги Георгиев и моста Чавдар също с пътен възел като тангентата е на горно ниво, вече несъществуващата линия и ул.Резбарска пак на горно ниво надлез, бъдещото продължение на бул. Владайска река с надлез, пътя на трамвая с пътен възел на две нива и надлез Надежда. После в надежда е трябвало да бъде 2х2 или 2х3 и скоростен трамвай по средата до ул .Бели Дунав. После част е построено до ул.Обелски път в този габарит, после е трябвало да продължава така до СОП, след това така е построено до Костинброд. Идеята е била това трасе да свързва всички индустриални зони (северни и източни) и костинбродската индустриална зона, да не се минава през центъра на града.
-
Нищо не казвате за Бул. България - безсмисленият огромен булевард, който свързва НДК с резиденцията в Бояна. Без кръстовища на две нива - когато Първият реши да минава просто кръстовищата се затварят.
Предвидените за входно-изходни артерии Ботевградско шосе и ЦБ3 е трябвало да са с кръстовища на две нива навсякъде, но това са далеч по-маловажни проекти от скоростния коридор към резиденцията.
-
Ето го проекта за разширение на Никола Мушанов:
http://sofia-agk.com/index.php?option=com_content&task=view&id=180&Itemid=26 (http://sofia-agk.com/index.php?option=com_content&task=view&id=180&Itemid=26)
Това е план, не проект! ;)
-
Нищо не казвате за Бул. България - безсмисленият огромен булевард, който свързва НДК с резиденцията в Бояна. Без кръстовища на две нива - когато Първият реши да минава просто кръстовищата се затварят.
Предвидените за входно-изходни артерии Ботевградско шосе и ЦБ3 е трябвало да са с кръстовища на две нива навсякъде, но това са далеч по-маловажни проекти от скоростния коридор към резиденцията.
Напротив, в тази тема (http://forum.gtsofia.info/index.php?topic=739.msg100004665#msg100004665) съм постнал една статия със заглавие "Магистрала за Витоша".
-
Нищо не казвате за Бул. България - безсмисленият огромен булевард, който свързва НДК с резиденцията в Бояна. Без кръстовища на две нива - когато Първият реши да минава просто кръстовищата се затварят.
Кое му е безсмисленото? Да бяха останали малки улички, а? Сега бул.България върши огромна работа за почти всички южни квартали на София. Ако се направи и трамвайно трасе като хората, ще бъде перфектно и по отношение на транспорта. Това е най-модерният булевард в София. Ако разсъждаваме така, и Цариградско ще го броим "безсмисленият огромен булевард".
-
Наистина булевард България не е безмислен - изпълнява функциите на основна артерия за южните квартали между НДК и Околовръстното както и за Бояна и околните вилни зони. :rolleyes: Също за разлика примерно от Малинов няма прекалено голям брой пресичания на едно ниво със светофари и това предпазва от задръствания. :)
-
До голяма степен е безсмислен в частта си след колелото на седмицата, след Борово. До Бояна няма чак такава нужда от 4 платна.
-
Платната са две! Пътния възел със СОП е изпълнен също добре. Като цяло при недостиг на градски магистрали и големи артерии не разбирам защо изобщо се коментира този булевард.
-
До голяма степен е безсмислен в частта си след колелото на седмицата, след Борово.
Ами по време на построяването му е бил безсмислен от Тодор Каблешков нагоре. Сега обаче застрояването стигна до СОП и можем да приветстваме далновидността на проектантите му.
А любопитните младежи могат да видят някоя стара карта от 70-те, за да се убедят, че в участъка от Черни връх до Гешов улица НЯМАШЕ - нито голяма, нито каквато и да е: http://www.pbase.com/ngruev/image/75532453/original (http://www.pbase.com/ngruev/image/75532453/original). И да се помъчат да си представят, какво чудо би се получило, ако всички южни квартали са свързани с центъра само през бул.Прага, както беше до 1980 г.
-
Бул. България свързва "далновидно" центъра с подножието на планината. Поради факта, че съществува, напоследък се нароиха квартали край него. За разлика от ЦБ3, Цариградско и Ботевградско Шосе, които са входно-изходни артерии на града от юг и изток, както и Сливница от запад. Затова мисълта ми е, че е безмислен булевард, на основа на който вече като заварено положение никнат като гъбки "престижни локации".
-
Имам малка колекция от карти на София през годините. Е, по-старите са ги купили нашите още преди време. Та имам малко карти от 90-те, 80-те, 70-те. Преди няколко дни преглеждах картата от 1977 г., открих че са обозначени и някои от планирани по онова време нови булеварди. Бях изненадан от това че бул.Стефансон, който свързва Модерно предградие и Надежда, е планиран още на тази карта, както и широка автострада, която напомня на Северната тангента.
-
От известно време се чудя за две места в София дали е имало следните неосъществени планове:
1. Имало ли е някакви планове за свързване на сегашния бул. Андрей Ляпчев с бул. 8-ми декември с общо кръстовище, вместо две Т-образни кръстовища. Предполагам, че към 1990 г. там нова сграда е била само оградената в жълто административна сграда, която напълно пасва като разположение с така начертаната извивка. Може би е имало по-малки постройки и бараки, подлежащи на отчуждаване, остатък от такива има все още на пресечката Ляпчев / Зелена поляна (https://www.google.com/maps/@42.6499707,23.3617995,3a,75y,327.52h,88.69t/data=!3m6!1e1!3m4!1svVVMO1MlfjF-hTjG4-aK-w!2e0!7i16384!8i8192?hl=bg) и ако е предстояла такава връзка, то точно те също са щели да изчезнат. Едни от първите кооперации след промените, строени през втората половина на 90-те в района (оградените в синьо) случайно или не също се вписват при подобна връзка (хипотетично все още е действала подобна регулация, предвиждаща инфраструктурно мероприятие от южната им страна). Вече в последните 20 години на "пътя" на този пробив има построени множество нови сгради, което прави изграждането на подобно кръстовище невъзможно. В същото време срещу логиката на подобен проект стои поне един въпрос - защо подобно кръстовище не е изградено още от самото начало, а Ляпчев извива на юг и прекъсва в бул. Св. Кл. Охридски.
2. Каква е била идеята на подлеза с четири изхода на бул. България при пресечката с ул. Флора от изток и ул. Борис Димовски от запад при Манастирски ливади? Дали там е трябвало да има по-голямо кръстовище с обособени десни завои , което да прави връзки на двете половини на Манастирски ливади (в тогавашните планове и концепции на застрояване) чрез по-широка квартална артерия, подходяща и за градски транспорт, например. Не съм сигурен, че при сегашното положение поне от изток може да се направи по-широка улица.
-
1. Имало ли е някакви планове за свързване на сегашния бул. Андрей Ляпчев с бул. 8-ми декември с общо кръстовище, вместо две Т-образни кръстовища. Предполагам, че към 1990 г. там нова сграда е била само оградената в жълто административна сграда, която напълно пасва като разположение с така начертаната извивка.
Тъй като от 1999 до 2007 живях в блок 7А, мога да кажа какви бяха плановете. Улицата, която трябваше да съедини 8 декември и Ляпчев, беше по проект през поляната пред зала Бонсист, уличката Витали Таджер и после направо до гумаджийницата - северно от нея. При това положение блок 7А с неизграденото си ниско тяло и общежитие 7 оставаха от северната страна на бъдещия пробив, а общежития 8 и 9 - от южната. Даже общината беше залепила предписания на комшиите да си бутнат самоделните гаражи, защото "влизали върху улица".
-
Има логика и в двете предположения. За първата ситуация нещата изглеждат така - старият път от едно време върви по настоящия Климент Охридски. От самия край на 60-те - началото на 70-те години със строежа на Младост изниква и връзката на днешния Андрей Ляпчев срещу тогавашното трамвайно колело в Дървеница (по това време мястото се е водило Студентски град "Христо Ботев"). В края на 70-те изниква и връзката на 8 декември с Климент Охридски. От 1980-та започват да изникват и блоковете в Дървеница на мястото на старите къщи. Напълно е възможно да е имало проект за начертаната пътна връзка (още повече, че в тази част от Дървеница блоковете ги строиха последни), но просто да не и е дошло времето и след 1989 г. проектът да не се е осъществил.
При Манастирски ливади вероятно също е трябвало да има булевард, който да минава перпендикулярно под България на това място. Винаги съм се чудил защо трамвайната линия на 7 достига точно до това място, след като е била в нищото - по време на строежа не е имало абсолютно нищо там, само тук таме разпръснати вили. Можели са да продължат линията още нагоре по България, но са я оставили да завие точно там до вероятната бъдеща пътна връзка. Като гледам сателитните снимки от 1976 и подстанцията над трамвайната линия не е съществувала по това време, така че не е имало никаква физическа пречка да продължи нагоре към околовръстното.
Тъй като от 1999 до 2007 живях в блок 7А, мога да кажа какви бяха плановете. Улицата, която трябваше да съедини 8 декември и Ляпчев, беше по проект през поляната пред зала Бонсист, уличката Витали Таджер и после направо до гумаджийницата - северно от нея.
Но този план вече е бил към края на 90-те, когато карето на Дървеница северно от Ляпчев започна да се застроява с бясни темпове и нямаше как да мине пътната връзка оттам.
-
Но този план вече е бил към края на 90-те, когато карето на Дървеница северно от Ляпчев започна да се застроява с бясни темпове и нямаше как да мине пътната връзка оттам.
Първите блокове в остроъгълния триъгълник бяха от първата половина на 90-те - на сегашната ул. Жеко войвода. То им личи по външния вид, десетина години бяха зарязани недовършени, докато явно се намери начин да се довършат. Административната сграда на Ляпчев точно по продължение на Осми декември е още от соца там, така че не е имало намерение да минава пробив оттам. А все пак и през соца имаше отчуждаване и хората от терените там е трябвало да ги обезщетяват с панелни апартаменти, докато от страната на Студентски град е била твърдо държавна собственост (макар че впоследствие се оказа, че документите за учредяване на Студентски град не са били юридически перфектни).
Пробива, който визирам, беше възможен, докато се реши съдбата на парцела пред зала Бонсист, някогашните пилони, в полза на "Бароко". Иначе до ден днешен в другата му част на страната на Студентски град, както и на страната на Дървеница, няма сгради. Някъде през 2004 или 2005 направиха основна реконструкция на топлопровода и го прекараха под Осми декември с оглед на изискването да преминава изцяло на общинска собственост. А и гаражите на комшиите оцеляха и до ден днешен, а ОМВ направи бензиностанция. Значи по това време е бил отписан и този пробив.
-
Някъде през 2004 или 2005 направиха основна реконструкция на топлопровода и го прекараха под Осми декември с оглед на изискването да преминава изцяло на общинска собственост.
Това изискване не съм сигурен, че се спазва. Главният топлопровод в Младост върви покрай Малинов откъм Младост 1А, ремонтираха го през 2000г. Част от него е в имота на тенискортове Дема, паркинга на Форд и така нагоре до Балан.
Предполагам, че бул. Андрей Ляпчев е построен по-рано, с идеята да води до Околовръстното и се влива в бул. Климент Охридски. А долната част на бул. Кл. Охридски до Г.М. Димитров е строена по-късно, както и бул. 8ми декември. Затова малко не са съобразили кръстовищата.
За жк. Младост първоначалният проект от 60те години претърпява промени. Предвиждало се е центърът на квартала да е зад 27 поликлиника, затова е изградена и ул. Митрополит Серафим във формат 2х2 ленти и е трябвало да излиза към Малинов. Впоследствие променят проекта, центърът е преместен, улицата е затапена с високите експериментални блокове. Ул. Йерусалим също е построена по-късно, през 80те заради тролея.
-
Това изискване не съм сигурен, че се спазва. Главният топлопровод в Младост върви покрай Малинов откъм Младост 1А, ремонтираха го през 2000г. Част от него е в имота на тенискортове Дема, паркинга на Форд и така нагоре до Балан.
Малинов щяха да го правят в траншея. Явно затова са се отказали и предполагам, че между бизнес-сградите, вкл. нашата, и булеварда има ивица общинска земя, под която върви топлопроводът. Осми декември в началото на 90-те беше празно поле, т.е. след реституцията всичко е било върнато и за общината е било по-евтино да отмести топлопровода, отколкото да отчуждава земя.
Ул. Осми декември я направиха заедно с ВИИ (УНСС) през 1978 (моите съученици кандидатстваха там в чистак новата сграда). Дотогава между Лесотехническия и блок 7 беше територия на Лесото. Защо още в началото не са я насочили към предшестващия я бул. Ляпчев (първоначално наречен Универсиада през 1977), нямам представа. Още от самото му начало острото кръстовище с бул. Климент Охридски (тогава Желю войвода) си е в същия вид и се използва от А88 от самото ѝ преместавне по източния маршрут през 1976.
-
Точно на тоя остър завой си трябва светофар. Допреди известно време не беше проблем, нямаше много трафик, даже си беше пусто към Малинова долина но напоследък стана доста натоварено и за автобусите е доста труден левия завой. Няма да е лошо да сложат светофар и ще се оправи работата.
-
Доколкото знам, там предстои изграждането на кръгово - пролетта премахнаха окончателно автомивката до самото кръстовище.
-
Като гледам сателитните снимки от 1976 и подстанцията над трамвайната линия не е съществувала по това време, така че не е имало никаква физическа пречка да продължи нагоре към околовръстното.
Подстанцията е от 1962 г.
-
Прав си, на снимката от 1966 я има. Но има и откъде да мине трамвая.
-
Васил Стефанов от Бъкстон до Горубляне не е ли от соца? Минава под България, пешеходният подлез зад Лидъл на Малинов може би правен с мисълта да бъде преоборудван за безконфликтно преминаване. Доколкото знам, Васил Стефанов щял да минава точно там където е подлеза. За сравнение, Каблешков не е безкомфликтен.
-
Нещо, което не е свързано с транспортната инфраструктура, но пък може би би било любопитно - пет последователни репортажа от новините на Чехословашката телевизия от април 1989 г., отразяващи превозването на произведено от "Шкода" извънгабаритно оборудване (май е някакъв компресор) за реакторите на строящата се АЕЦ "Белене". Доколкото разбирам, маршрутът е бил дълъг 350 км от Бателов през Пелхржимов, Ихлава и Бърно до Братислава и е трябвало да бъде изминат за 9 дни, след което по Дунав оборудването е трябвало да бъде доставено до Белене. За целта била закупена специализирана техника от чужбина. Транспортът е поверен на поделението за тежкотоварен транспорт на ЧСАД (аналог на ДАП) - Острава. Всеки един репортаж е направен от местния кореспондент на телевизията, като последният е на словашки.
1 (https://www.youtube.com/watch?v=BScd_a7JD4A), 2 (https://www.youtube.com/watch?v=xrESterbnQY), 3 (https://www.youtube.com/watch?v=p_LP3Vj_odE), 4 (https://www.youtube.com/watch?v=vWrKunuQhXU), 5 (https://www.youtube.com/watch?v=e-haFpVSI5M)
-
Касае се за превоза на самия реактор ВВЕР1000. Това е целият филм:
-
Архивна статия с информация за плавателния канал, съдържаща и множество снимки и илюстрации!!!! (http://socbg.com/2015/10/%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b5.html?fbclid=IwAR3mbri7wlqjGzLd30CYUG8l5po83S-z6kfSena_GtDeblHXYaWsSnFCiwA) :fan: :fan: :fan:
(не помня да е споделяно, но ако по-паметливи ме поправят, ще изтрия това мнение)
-
В тази статия за ТМ21 в Люлин от 1988 г. (thanks to Presian), се споменава Южна тангента, "успоредна на Орион".
(https://scontent-ams4-1.xx.fbcdn.net/v/t1.18169-9/971699_10201649436219775_1755105058_n.jpg?_nc_cat=100&ccb=1-5&_nc_sid=cdbe9c&_nc_ohc=uFABXYTqpLgAX_XslpT&_nc_ht=scontent-ams4-1.xx&oh=b2559da5e22d78ddd206584f0f29a913&oe=61D94C48)
(https://scontent-amt2-1.xx.fbcdn.net/v/t1.18169-9/1069163_10201649433979719_281774828_n.jpg?_nc_cat=102&ccb=1-5&_nc_sid=cdbe9c&_nc_ohc=ocZ8496GGKEAX9NvS3A&_nc_ht=scontent-amt2-1.xx&oh=320a45765dbc82a2e40034161f653c07&oe=61D78708)
Тук също:
(https://scontent-amt2-1.xx.fbcdn.net/v/t1.18169-9/1006265_10201649434899742_1160782364_n.jpg?_nc_cat=105&ccb=1-5&_nc_sid=cdbe9c&_nc_ohc=weMY9qoV0WUAX_dxP6l&_nc_oc=AQlpUbecBaMmXjdTjUVmU6zOgvJ9V3HslTXYdBGWXnZcRh4tFpZScS8a4MRgzmWucuRpGyX9lMoyZ00rTQ-UC5p3&tn=67O1sGpcHh2h1rRe&_nc_ht=scontent-amt2-1.xx&oh=80d2e22fbfd96858b8493690e225a93a&oe=61DA769D)
Значи, това значение на думата "тангента" е въведено някъде през втората половина на 80-те.