Ако са произвеждали по 350 годишно 11Г5 и 11М3, лесно ще излезе защо М65 и М81 са се задържали сериозно навсякъде, дори и в София до 76та или 77а година. Знае се, че 76та година са произведени 300 11Г5 за Кабул, които са заели огромната част от капацитета на завода. Смятайте през тази година колко са останали за нас. Отделно през първата половина на 80те има трицифрени бройки и от двата варианта за Никарагуа и Северна Корея. Естествено възниква въпросът защо в последствие не са се отървали от Шкодите (вече се произвеждат масово Аквариуми, водят се и преговорите с Щаер). И защо София не получава В13-20 и В14-20, но продължават да идват 11Г5. За 11М4 е логично да са по-малко, като зависещи от вносни двигатели, предавателни кутии и други компоненти. И като сложиш военните, Балкантурист, Кремиковци и различни други големи заводи е ясно защо по ДАП-овете бяха малко, а в някои и нито един.
Разпитах майка ми за 280, която е била студентка в ХТИ в София няколко години преди чичо ви Благо, между 73та и 78а. Та по времето, когато линия 80 е обслужвана с прословутите сини Икаруси с двете врати, тарапаната е била убийствена, на спирката пред МЕИ в посока центъра е било невъзможно да се качиш, а шофьорът постоянно е бил обграден отвсякъде, преди да монтират кабини. Майка ми поради тази причина е пътувала предимно с трамвая, а и е била на общежитие в един от блоковете до обръщалото. Та спешно пускат 280 до МЕИ, който тогава спира на Орлов Мост, Студентски общежития, Института по Онкология и МЕИ, но с Чавдарки 11Г5. 88 по това време също е бил с такива, пълни до тавана. Вече по-късно 280 започва да спира както си го знаем сега, без на 4ти километър и Военна академия, но с Икаруси и след Икономическия завива наляво към колелото, без да минава през зала Христо Ботев.
